Лошото време не е за всеки Сведения за живота на Патриарх Максим от село Орешак Френски самоучител
Лошото време не е за всеки
Лошото време не е за всеки
Няма нищо по- хубаво от лошото време. С този , до болка , познат рефрен, смятам да започна днешната си статия. От първи октомври насам, времето ( логично) се промени, температурите паднаха, задуха вятър, есента настъпи с пълна сила.
Отново наблюдаваме добра познатия феномен- млади девойки ( тази арахаична дума) са се облекли, сякаш навън е минус двадесет градуса и интересното е, че същите те, когато навън е наситина минус двадесет, се обличат- сякаш навън е 10-15 градуса. Честно казано ,нямам никаква представа, камо ли допускане на какво се дължат тези аномалии в поведението на гореспоменатите индивиди.
Липсата на елементарна култура , която се получава някъде около първите седем, води до крайни грешки и липса на смисъл/разум в последствие…. Оказва се, че човек може да живее без хляб/храна известен период , без вода също, но без акъл- може ад се живеее цял живот.
Включваме си телевизора, в праймтайма ( хубава българска дума) и гледаме реалити формати- made in BG, разбира се …. където Люксембург е столица на Европа и това е най- малкото на фона на ширещата се простотия и невежество.
Освен реалити формати , в праймтайма, когато средностатистическото семейство вечеря, се започва поредица от реклами – дамски превръзки, простати, хора с диарии, с мръсни дрехи….. И най- интересното е, че аз или пък някой от гблизките ми никога не ности в себе си по една туба течен прах…. или пък вятърът в косите е само в резултат на метереологичните особености и никога, ама никога не е толкова секси.
Та като навлязохме толкова дълбоко в тези философски размилси и страсти, се чудя, дали девойките с нераелни представи и липсваща култура, та дали те са най- големия проблем на позаспалото ни общество ? И има ли гражданското общество почва у нас?
Докога ще сядаме пред телевизорите, чакайки поредния епизод ня някоя сапунка или някой реалити формат? Защо вместо да живеем живота на другите, не заживеем нашия собствен?
Въпроси без отговор, а както изглежда няма вариант нито за помощ от приятел,нито да попитаме публиката.
Сведения за живота на Патриарх Максим от село Орешак
Сведения за живота на Патриарх Максим от село Орешак

Патриарх Максим е родом от село Орешак. Той е роден на 29 октомври 1914 год. в село Орешак в семейството на Найден Минков Рачев и Пена Боджукова. Светското му име е Марин Найденов Минков. Той получава своето основно и гимназиално образование в село Орешак. Родителите му го изпращат като послушник в Троянския манастир, когато навършва 12 години. Той е приет в Софийската духовна семинария през 1929 год., като 5 години след това той я завършва с отличие. Веднага след това започва да служи в русенския храм „Успение Богородично”, като престоя му там е до есента на 1938 год., когато пътят му продължава в Софийски университет, където започва да учи богословие. В параклиса на Богословския факултет е ръкоположен за йеродякон и там получава своето монашеско име Максим. След това пътят му продължава за кратко в Ловчанската епархия, където служи като метрополитски дякон, а след това става учител в Софийската духовна семинария, където възпитава своите ученици до лятото на 1947 год. С решение на Светия Синод Максим е възведен в архимандритско достойнство от метрополит Михаил. Патриарх Максим близо 3 години е протосингел на Доростоло-Червенската метрополия, след което той става предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия до 1955 год. След като се завръща в България през 1960 г., той заема поста главен секретар на Светия Синод, а също така е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква. На 30 декември 1966 г. в катедралата „Св. Александър Невски” е хиротонисан в епископски сан с титлата „Браницки”, а след смъртта на Патриарх Кирил, той става наместник-председател на Светия Синод. Църковният патриаршески събор в София единодушно провъзгласява метрополит Максим за Патриарх на Българската правословна църква и Софийски митрополит през 1971 г. В този период благодарение на Патриарх Максим е възстановена църквата „Свети Спас” в София, както и Духовната семинария в Черпишкия манастир. През 90-те години духовници протестират срещу провъзгласяването на Максим за български патриарх, което според тях било нелегитимно. Това довежда до създаване на Втори Синод, който оглавява митрополит Пимен и Инокентийй. През 2002 год. е приет нов закон за вероизповеданията, чрез който се прекратява намесата в делата на българската православна църква и се признава легитимността на Патриарх Максим. Президентът Георги Първанов през 2004 год. награждава Патриарх Максим с орден „Стара Планина” за огромните му заслуги в духовния живот на българския народ. През 2005 год. получава орден за почетен гражданин на гр. Троян, през 2011 г. – орден почетен гражданин на гр. София, а през 2012 г. и орден за почетен гражданин и на гр. Ловеч. Днес е печален ден за целия български народ, който загуби своя патриарх. Благодарение на него българската православна църква оцеля единна цели 41 години, в които той я оглавяваше. Високият авторитет на Максим караше всички да му целуват почтително ръка и да се прекланят пред неговата личност, която до края запази своите монашески навици и уединение.


Френски самоучител
Френски самоучител
От тук можете да изтеглите качествен Самоучител по френски, създаден за българи, който е изключително лесен и приятен за работа, подходящ за напълно начинаещи и напреднали.

http://xn--80akakclffnfdloflipy4c.com/

12 април - Международен ден на астронавтиката

8
Добавено от sheilsis на 4/12/2010 10:40:00 PM в Разни (Статия)
12 април - Международен ден на астронавтиката По решение на Международната федерация по авиация, от 1969 година 12 април е обявен за Международен ден на авиацията и космонавтиката.

12 април е денят на първия в историята на човечеството пилотиран космически полет. Той е осъществен от Юрий Гагарин, командир на руския кораб "Восток".

На тази дата през 1961 година в 9 ч. и 7 мин. московско време, първият космонавт полита в Космоса и прави с кораба една обиколка около Земята. На височина 7 километра Гарарин катапултира и се приземява в парашут близо до спускаемия апарат. Космическият полет трае 1 час и 48 минути, но остава завинаги в историята на човечеството .

Оттогава са се състояли множество пилотирани космически полети, както американски, така и руски.

За отбелязване обаче е полетът на Аполо 11, първият пилотиран космически кораб от американската програма Аполо на НАСА, чийто екипаж достига и каца на Луната.

Корабът излита на 16 юли 1969 година от космическия център Кейп Кенеди, Флорида, с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли 1969 г. спускаемият апарат Ийгъл успешно каца на Луната. Нийл Армстронг е първият човек в историята на човечеството стъпил на Луната.